arrow Критика arrow Форми и образи в творчеството на Ангел Пачаманов
Форми и образи в творчеството на Ангел Пачаманов

Още в първите десетилетия на този век Малевич разбира, че абсолютната форма и абсолютният цвят не могат да не съвпаднат с края на живописта. Абстрактната живопис, по този начин, накара да узреят границите на рационалното, но възпламени и ирационалното вътре в абстракционизма. "Многозначителното" стана един вид "здрав носител" на онзи вирус на Аз-а, който очерта във времето идеологическите еволюции, разцепления, нарушения на строгостта на рационализма и конструктивизма.

В живописта на А. Пачаманов се срещаме с пример, как свойствата на абстракционизма са се интегрирали в сложното и независимо значение на днешното изкуство. Пачаманов не е овладян от безпокойството на утвърждаването, както се случва с много абстракционисти от новите поколения, а изглежда склонен да съчетае потока с подвижността на съществуването. Действително неговите творби ни предлагат един свят на постоянно движение и следователно - промяна, където понякога се появява ясно един фигурален образ, в някои случаи антропоморфен, за да определи превъзходството на тематиките, свързани с човека, с неговото въображение, с неговите мечти, изобщо с неговата същина и съществуване. Дора Валлиер написа във връзка с това: "Когато в изкуството се поставя въпроса за подсъзнателното, се мисли за сюрреализма. Без друго, защото сюрреализмът направи директно изложение, следвайки буквално теориите на Фройд, докато абстрактното изкуство, изглежда решително им обърна гръб." /Д. Валлиер, Л'астра-ттизмо, Милано, Гардзанти, 1984/. Еволюирайки, абстрактното изкуство накъса частите на подсъзнателното, предлагайки ги без обработка, във формата на един вид несигурности /Уолс/ или нашествия без контрол /Поллокк/. Това, което ни предлага Пачаманов се характеризира по-скоро от една центростремителна динамика, където всичко се съсредоточава в един единствен вътрешен образ/ "Една картина не е конструкция на цветове и линии, а едно животно, една нощ, един човек или всичко това заедно." - утвърждаваха художниците от група "Кобра". Живописта на Пачаманов притежава затворен ритъм, трудно овладян устрем, който изразява жизненост, по своя произход принадлежаща още на въображението, поради което човекът е свързан с всички неща и с усещането за загадъчност на природата.

В този кръг трябва да се постави ударението на термина "visione" това вътрешно огледало, което отразява едно неясно битие чрез рационални термини, но гъсто преплетени с мотивите на фантазията.

В последните картини изразителните цветове и замаха на четката, които правят худ. жест по-жив, се организират за да издигнат форми и после системи от форми, все по-определени. Това е един бавен ход, в свой предел, в един процес на сблъсък и асимилация, на приближаване между нещата, една склонност към прогресивен подбор както шлюзовете на река, които я филтрират до морето.

Една такава формулировка е завършена, пренасяйки отвъд собствената си форма маса-светлина, недокосната в своите модулирани въздействия на определени багри; изглежда като устие на възродени от зрителния опит енергии, един изразителен отговор на трепета, който предизвиква една необичайна способност да се преценят онези обеми и образи, отразени огледално от вътре.

Флоренция Май '94
НИКОЛА НУТИ, изкуствовед, музей Прато


Следваща >