Още в първите десетилетия на този век Малевич разбира, че абсолютната форма и абсолютният цвят не могат да не съвпаднат с края на живописта. Абстрактната живопис, по този начин, накара да узреят границите на рационалното, но възпламени и ирационалното вътре в абстракционизма. "Многозначителното" стана един вид "здрав носител" на онзи вирус на Аз-а, който очерта във времето идеологическите еволюции, разцепления, нарушения на строгостта на рационализма и конструктивизма.
Съзнателно или не през годините 1988-1999 творецът е предпочитал центрове като Пловдив, Цюрих, Берн, Хановер, Магдебург, Истамбул, Флоренция, Виена.
В ателието на Ангел Пачаманов долових шепотите на онова огромно царуващо мълчание, което според индианския "човек на свещеното" на Кенет Уайт, предразполага към размисли и дава път на всевъзможни изблици. Не видях видения, а стилни конструкции на опростени художествени тайни, в които всеки фрагмент може да замени всичко останало.
Заобикалящият ни свят непрекъснато се променя. Изискванията и потребностите на хората се отличават от предшествениците им. В това време на глобализация и комерсиализъм, когато индивида получава огромна информация и физическото му оцеляване е свързано с напрегнато ежедневие изпълнено с прагматични мисли, настроения и деяния, единственият лъч светлина за съхранение на човешката същност е изкуството. То не е каприз, не е увлечение,а жизнено необходима духовна храна. И за да може да се пребори с процеса за роботизиране на индивида, изкуството трябва да изпълни основната си функция - да въздейства. Само ако то достигне до най-интимните кътчета в душата на човека, само ако се докосне до най-чувствителните струни, ще успее да зазвучи в хармония с истинската индивидуалност на човека и да го спаси. Значимият съвременен творец сам избира какво да бъде неговото изкуство, без да се съобразява с академичното постулиране за създаване на едно произведение, то е само придобито знание, като основа за разгръщане на собствения потенциал. Истинският артист не губи дните си в самоцелно дирене на нови, още неразработени идеи и никому неизвестни средства и приоми. За него няма остаряла стилистика, а средство да материализира по убедителен път трепетите и вълненията си. Важно е да разкрие същността на проблема, да съумее да намери възможност, която да провокира и да вълнува възприемащия го съвременник.
Било е време , когато Времето е имало начало. А пространството е било заключено в една точка.
Критика 